Становище на БТПП относно проект на Закон за държавния бюджет на Р. България за 2021 г.

Българската търговско-промишлена палата (БТПП), след като разгледа представения проект на Закон за държавния бюджет  на Република България за 2021г. и Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза 2021-2023 г., изразява следната позиция, подкрепяйки някои параметри и представяйки категорично несъгласие към други:

БТПП подкрепя запазването данъчните ставки и равнищата на осигурителните вноски. Макар без ръст на данъците и осигуровките, но в абсолютен дисонанс на горепосочените приоритети, категорично не подкрепяме нарастването на осигурителната тежест. Конкретно не сме съгласни с:

• средният ръст на минималните осигурителни прагове с 4,5%, заради  планираното увеличение на минималната работна заплата с 6,6%;
• увеличението на МРЗ на 650 лв., защото не е мотивирано и обвързано по никакъв с моментното състояние на икономиката, във времена на неясна за бизнеса картина и перспектива. Все още остава открит въпросът за премахване на минималните осигурителни прагове и въвеждането на механизъм за изменението на минималната работна заплата. В тази връзка Палатата не подкрепя служебното определяне на МРЗ, предвид предприетите действия от страна на социалните партньори за изготвяне на механизъм за определяне на МРЗ. Още повече при спад на икономиката не само за страната, а и в световен мащаб увеличението на МРЗ не отчита никави икономически индикатори, които трябва ясно да отразяват увеличението на МРЗ.
• Продължаващата тежест за бизнеса в заплащането на първите три дни болнични. Тази мярка беше временна само за 2010 г. и оттогава вече за десета година се планира продължаване на действието й. През 2020 броят на изплатените болнични  е многократно завишен, поради пандемията от COVID-19, което допълнително натоварва бюджета на работодателите в трудната икономическа ситуация, която се очертава и през 2021 г. Отново констатираме разминаване от декларирани намерения и доказани несъответствия с проявяване на грижа за работещите фирми. Прави впечатление, че единствената мярка в подкрепа на бизнеса са 300 млн.лв за схемата 60/40.

Отбелязваме несъответствие на предложението за предоставяне на допълнителни суми в размер на 50 лева към пенсиите. Не е ясно дали предложението е под формата на социална помощ или се явява увеличение на пенсиите за определен период. БТПП изрази подкрепа за увеличение на пенсиите и прилагане на швейцарското правило, но е против, когато това нарастване не отговаря на пазарните условия и се налага административно. Още повече увеличението с 50 лв. за срок до м. март 2021 подлага на сериозно съмнение и идеята за получаване на тази помощ.

Считаме, че увеличение на заплатите в държавния сектор с 10%,  не е обосновано по никакъв начин, предвид поставянето на националната и световна икономики под изпитание и въпреки спада на БВП, а тези на „първа линия“ с до 30% по предложение на прекия ръководител е категорично в разрез на пазарните принципи. Още повече, за тези които реално работят на първа линия не се гарантира и реално увеличение, защото е по преценка. Неясни са и мотивите за увеличаване на минималния размер на основната заплата на държавните служители в размер на 650лв. Увеличение на заплатите е логично, когато имаме ежегоден ръст на икономика, повишаване на инвестициите и търговския стокообмен. Когато са налице тези позитивни сигнали може индивидуално да се прибегне до увеличение на работните заплати на служителите, на база на тяхното изпълнение, знания, квалификации и умения с адекватен процент, който да позволява стимулирането на служителя и за бъдещи периоди. От друга страна, не е налице значително подобрение в обслужването на бизнеса и гражданите, както и достъпа до електронно управление. Без наличие на електронно правителство, без съкращение на административния апарат и очевидно без оценка на въздействието се поставя в опасност целият бюджет на държавата като се увеличават разходите за заплати, в условията на преустановен ръст на българската икономика, на закриване на предприятия и свиване на международните пазари поради кризата. Не бива COVID кризата да се използва като оправдание за прекомерно разходване на публичен ресурс, в ситуация на неяснота за икономиката и предстоящи избори.

Категорично сме против заложеното отрицателно салдо на бюджета от 4,9 млрд. лв или 3,9% от БВП, както и заложените дефицити в прогнозата за 2022г. и 2023г., съответно 2,7 млрд.лв и 2,5 млрд.лв.

Не одобряваме тенденцията за увеличаване размера на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ като част от БВП, движейки се в диапазона от 27,5% до 29,4% от БВП в периода 2021-2023 г., въпреки че страната ни има една от ниските задлъжнялостти в ЕС и  оставаме далеч от максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%, но отчитаме и факта, че през 2019г. нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ беше в размер на 20,2% от БВП.

Не подкрепяме надвишаването на заложеното ограничение на преразпределителна роля на държавата от 40% по чл.28 ал.1 от ЗПФ, защото това води до редица рискове. Очакванията на членовете на БТПП са за съотношение нелихвени разходи към БВП на нива около 35%.

Прави впечатление, че в по–голяма част от бюджетните пера се предвижда увеличение на определени суми за разходи семейните помощи и др., което обаче не е придружено с ясни разчети от къде и как ще бъдат покрити на фона на предвидения дефицит. Обръщаме внимание, че покриването на тези разходи не трябва да е за сметка на бизнеса, който се намира в икономическа криза.  

С оглед на гореизложенито БТПП се въздържа от подкрепа на Проекта на ЗДБРБ за 2021г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2021-2023г.

Становището на БТПП е изпратено на вниманието на НСТС, като предвид кратките срокове за разглеждане на проекта на закона и мотивите Палатата си запазва правото да даде допълнителни бележки при по-нататъшното разглеждане на законопроекта.