Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
ЗАЩО ИСКАХ ДА НАПРАВЯ ТАЗИ ИЗЛОЖБА? „Причината да уча архитектура и след това 50 години да работя като архитект и урбанист е защото обичах и продължавам да обичам да рисувам. По звание, аз не съм художник, аз съм архитект, който рисува.”
Естествено е, когато човек отбелязва 50 години практика в определена професионална област е да направи равносметка за осъществените мечти и постигнатите резултати. Първоначално планирах да споделя с приятелите си направеното от мен в областта на градското планиране, регионалното развитие, местното самоуправление и гражданското участие - сферите, в които работих и продължавам да работя и сега. Давам си сметка, обаче, че това са професии на колективна изява. Каквато и позиция да съм заемал в осъществяването на един проект, аз съм бил само част от екипа. Никога не съм имал усещането за авторско право над „моят устройствен план или моята общинска стратегия”... Всеки един от многобройните проекти в които съм участвал е резултат на колективен труд на група от специалисти в различни области. Това, което е лично мое, което показва, кой съм аз, защо съм учил архитектура, какво е отношението ми към моята професия може да се разбере най-добре от картините, които съм нарисувал. Аз не съм художник. Формално рисуването не е моята квалификация. Картините ми показват как аз виждам света около мен и как от тази позиция се опитвам да изпълнявам отговорностите си в планирането и проектирането.
Изпитвам огромен респект към архитектурното наследство като фактор за неповторимата идентичност на градската среда. Когато наследството съществува в хармонично единство с природата и съвременните тенденции в развитието на обществото, тогава градът се възприема като желана жизнена среда и важна предпоставка за просперитет. Оригиналността в интерпретацията на наследството събужда въображението, пленява духа, запомня се, стимулира положителното отношение и създава дълбоки емоционални връзки с града, което се отразява стимулиращо на неговите граждани. Днес ние създаваме това, което един ден ще стане част от историята на града, и което следващите поколения ще се стараят да опазват. Така нашата „настояща история” се вписва в образа на града, а ние искаме тя да бъде истинска, ангажирана, изразителна, трайна и интересна.
Идеята на моята изложба е да се провокира интереса към архитектурни паметници, сгради и ансамбли, които пренасят очарованието на отминали епохи, възпитават и поддържат чувство на принадлежност към средата в която живеем, създават самочувствие за това, че ние сме носители на традиции, които пазим и ще предадем на тези, които идват след нас. Всяка сграда, която днес ни възхищава и ни кара да се чувстваме горди, че сме родени и живеем в този град има своя история и съдба. Тя е създадена от вдъхновението на някоя творческа личност, човек за който трябва да знаем, да си спомняме и да почитаме. Използвам възможността заедно с картините да споделя и моето разбиране като урбанист за значението на обществените пространства в градската среда. Съвременните публични пространства фокусират в себе си едновременно проблемите и културата на обществото. Те ярко отразяват сложните отношения между „локалното и глобалното“, между „насъщна духовност“ и „консумативен патос“. Въпреки че публичните пространства на града са огледало на настоящето, в тях се проектира и неговото минало, дори тогава, когато то е било безогледно заличавано. Публичното пространство е матрица на градската памет, защото градът е жив организъм, свързващ хората с техните ежедневни нужди и мечти. Когато хората са изолирани от идеите и решенията за оформяне и използване на пространствата, те остават чужди за тях. Такива примери имаме много около нас.
Арх. Белин Теохаров Моллов е роден в Русе, България на 23 октомври 1946 г., завършва като магистър архитект, градоустройство през 1969 г. в София. Сега той има 50-годишен опит в областта на териториалното планиране и градоустройството. Основните му квалификации са: Градско планиране, Местно самоуправление, Регионално развитие; Европейска интеграция и политика на сближаване; Устойчиво развитие. Има солиден опит като ръководител на екипи по сложни и мултидисциплинарни проекти; опит в работата с държавни служители и финансови институции и способност за изграждане на консенсус на най-високо ниво.
Арх. Моллов е бил директор на Генералния план на София, съветник в Столичния общински съвет и заместник-министър на регионалното развитие. Представлявал е Министерството на регионалното развитие и благоустройството в „Управителния комитет на местните и регионалните власти в Европа“. Бил е съпредседател на преговорната позиция по Глава 21 „Регионална политика“ в Договора за присъединяване на България към ЕС. Той е бил съветник на министъра на МРРБ в няколко различни кабинета. Бил е ръководител на интердисциплинарни екипи в разработването и управлението на проекти по структурните фондове на ЕС и интегрирано градско възстановяване и развитие. Участвал е в експертната група на Съвета на Европа за приемането на „Европейската харта на градовете“. Има международна квалификация в: „Даунинг колеж“ в Кеймбридж по европейска политика за устройствено планиране; Корейска агенция за международно сътрудничество (KOICA) - развитие и обновяване на градовете; Швейцарска агенция за развитие и сътрудничество (SDC) Обучителен курс за модератори на обществени форуми; Европейски институт за публична администрация (EIPA) в Маастрихт.
Сега арх. Моллов е „Консултант на свободна практика“; „Модератор на публични форуми“ и „Обучител на обучители“. Той е хоноруван преподавател по „Организационни проблеми на структурните фондове в България“; Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия - катедра „Урбанизъм“. Има над 20 самостоятелни изложби в София и други градове в България и чужбина. Една от тях „Европейски столици“, организирана през 2006 г., беше посветена на присъединяването на България към ЕС. През 2016 г. в София се проведе юбилейна ретроспективна изложба с над 200 картини, посветена на 70-годишнината на арх. Белин Моллов.