БТПП: Предложение на бившия министър на образованието и науката е безкритично припознато от служебното правителство

Поредният доклад, сътворен от министри от предходното правителство, ще създаде напрежение сред българските работодатели.

В т. 8 от дневния ред на заседание на Министерски съвет, което ще се проведе на 10.06.2021 г., е предвидено да се приеме доклад, подготвен от  бившия министър на образованието и науката Красимир Вълчев.

Предлага се за одобряване списък на работодатели, които имат право да сключват договори по реда на чл. 95а, ал. 1 от Закона за висшето образование. След одобряването от страна на правителството включените в списъка работодатели ще могат да наемат студенти, чиито разходи за обучение ще бъдат поети от държавата. Това ще помогне за оставането в България на тези студенти и след изтичането на срока им на обучение.

Добра практика. В рамките на нормативна процедура всички работодателски организации са направили допитване до своите членове и на база постъпили заявки и внимателна селекция са изпратили на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев списък с предприятия, които желаят да наемат на работа студенти.

Резултатът обаче от предложенията на работодателските организации е „впечатляващ“! Министерството на образованието и науката показа за пореден път избирателен подход и неравноправно третиране.

В доклад до Министерски съвет Красимир Вълчев не се притеснява да посочи, че са приети предложенията само на една работодателска организация. Предложенията на останалите работодателски организации не са били включени в крайния списък. Например, от предложените от  Българска търговско-промишлена палата 36 предприятия са одобрени само 2.

Но извън факта на категоричния отказ, можем да погледнем на този избирателен подход и от друг ъгъл. Министерството на образованието и науката е предложило за одобрение списък с 146 предприятия, от които 61 са болници и 33 са с държавно участие. От 419 000 регистрирани предприятия само 52 предприятия с частен капитал ще получат подкрепа.

Това е още едно доказателство към очевидно основателните критики, че държавата в последните години неравноправно третира и избирателно подкрепя стопански субекти, и фокусира огромен публичен финансов ресурс към държавни структури, които, за съжаление, са крайно неефективни и със спорна полезност за икономиката и обществото.