Кръгла маса „Устойчивото потребление на храни в България”

Четвъртата кръгла маса на тема „Устойчивото потребление на храни в България” се проведе в УНСС под патронажа на ректора проф. д-р Димитър Димитров.

Кръглата маса беше организирана в три панела включващи: „Законодателство, политики и инициативи за насърчаване на устойчивото потребление на храни“, „Добри практики за налагане на устойчиви потребителски модели на храни и намаляване на хранителните отпадъци в България“ и Младежка сесия.

Освен представители на академичните среди в дискусията се включиха представители на държавните институции, бизнеса, браншовите организации, НПО, асоциации на потребителите, медии, специализирани издания и други.

При откриването на събитието председателят на организационния комитет доц. д-р Стилиян Стефанов обърна внимание, че темата не е избрана случайно. „Тя е в съответствие с целта на ЕС да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г.“

Като резултат от първия панел и последвалата дискусия участниците позиционираха законодателните рамки и инициативи за насърчаване на устойчивото потребление на храните на международно, регионално и национално ниво. Актуализирането на законодателството дава нови възможности на всички етапи по веригата за създаване на стойност в областта на устойчивостта на храните.

В своето изложение Цвета Братанова, изп. директор на Сдружение GS1 България, акцентира върху важността на данните и необходимостта от развитие на нова екосистема, в която продуктовите данни и тяхната преносимост отвъд традиционните взаимоотношения „стъпка напред“ и „стъпка назад“ са решаващи за реализирането на устойчиви модели в условията на нарастваща дигитализация. Устойчивата промяна в потреблението е постижима не само с промяна на потребителското поведение, но и с ускорената дигитална трансформация и използването на структурирани данни, които се споделят чрез глобални, отворени стандарти между участниците по веригата за снабдяване от производителя на суровините до крайния потребител, през всички етапи на производство, дистрибуция и потребление на храни. Използването на общ език (обща семантика, онтологии, таксономии) е необходимост за осъществяването на ефективна връзка между външните и вътрешните операции на източниците на данни и генерирането на масиви от данни, които да бъдат използвани за различни цели и от различни перспективи. Тъй като преобладаващо данните ще се обработват от машини, трябва да се насърчи оперативната съвместимост на IT системите именно чрез използването на глобални стандарти. Това ще осигури по-добро управление на веригата относно планиране, съхранение, рециклиране, ще създаде предпоставка за изготвянето на по-точни анализи и възможност за оптимизация на процесите и не на последно място ще подобри информираността на крайните потребители чрез подходящи приложения, които използват тези данни.

В световен мащаб съществува такава система от глобални, отворени стандарти, които са разпознаваеми и са се утвърдили в практиката вече повече от 45 години. Това е интегрираната система от стандарти GS1, базирана на 3 фундаментални стълба:

1) стандартите за идентификация за еднозначна и валидна в цял свят идентификация на стоки и услуги, юридически лица и физически локации, транспортни единици, амбалаж и други.

2) стандарти за обхващането на данни, което включва използването на различни технологии върху които да се запишат идентификационните кодове, с цел автоматичното им прочитане и обработване. Това са техническите баркод символи, радиочестотни тагове и други.

3) стандарти за съхранение и споделя на данни, в това число основни и логистични данни за продукти, данни за транзакции като ел. поръчки, авизо за доставка, фактури и др. и данни за събития, свързани с движението на даден продукт по веригите на доставки.

Стандартите GS1 помагат за дигиталната трансформация и реализирането на устойчиви модели.

Доц. Стефанов отбеляза, че създаването и правилното функциониране на устойчивите хранителни системи ще допринесе за постигането на приетите през 2015 г. цели на устойчивото развитие на ООН. На кръглата маса беше изнесена статистика за количеството хранителни отпадъци, които се изхвърлят ежегодно на европейско ниво и в световен мащаб на фона на над 690 млн. гладуващи по света и изчерпването на природните ресурси. Даринка Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, подчерта че подходите за справяне с тези проблеми изискват ангажираност от всички.

Единно е мнението, че към настоящия момент липсват реални измерители за устойчивост по отношение на потреблението на храни, но по този въпрос се работи включително в рамките на изследователка работа в България, която беше представена на кръглата маса. Без категоричен отговор остана въпроса, дали има достатъчно стимули, които да направят по-видими добрите практики в България. Независимо от това представените добри практики и модели показаха реална ангажираност в страната ни  за налагане на устойчиво потребление на храни и за намаляване на хранителните отпадъци в България. Участие взеха също Еко Клуба на УНСС, представители от „Органични градини Орешак“ и основателят на блога Thrift Sheep Рада Бонева.

 

За повече информация относно стандартите GS1, моля обръщайте съм към GS1 България на тел: 02/8117 439, 603, 611 и имейл: gs1bulgaria@gs1bg.org