Становище на БТПП относно използването на Европейската синя карта от бизнеса в България

1. Имате ли обратна връзка от бизнеса в България за трудностите до момента за възползване от Европейската синя карта (през 2015г. сме издали едва 61, през 2019г. 706, но все още най-нисък брой в ЕС)?

 

БТПП и нейните членове са на мнение, че част от разписаните процедури са прекалено усложнени и нормативно заложените срокове могат да бъдат съкратени нaполoвина, при добър синхрон и бърз електронен обмен на служебната информация между отговорните институции.

Не е логично една подобна процедура да е с продължителност повече от 10 до 14 работни дни до получаване на „Синя карта“, при наличие на данни за под 1000 заявления за 2019 г. преди пандемията от Ковид 19.

Повечето пъти администрацията не може да отговори на темповете,  с които се движи бизнесът и това подлага на затруднения развитието на предприятията.

БТПП проведе експресно проучване сред своите членове, което показа че сред основните трудности за получаването на „Европейска синя карта“ са бавната процедура и изискването за много документация, непознаването на процедурата, както и недостатъчно добре рекламираната възможност за работа със „Синя карта“ у нас. Работодателите изтъкват като причина за недостатъчно големия интерес за работа в България от страна на висококвалифицирани служители от трети страни и незавършеният процес по присъединяване на България към Шенгенското пространство, което спира тези лица да пътуват свободно в ЕС и поради това те предпочитат други страни от ЕС.

Продължаваме да настояваме като работодателска организация за намаляване на административната тежест за бизнеса и за политики, които да позволяват гъвкавост при наемането на чуждестранни специалисти.

 

2. Очаквате ли чрез приетите промени да се увеличи интереса към нея и какво може да направи България, за да засили този процес?

 

В България възможността за Достъп до пазара на труда със "Синя карта на Европейския съюз" е уредена в Раздел III на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и Глава трата „а“ от Закона за чужденците в Република България.

За да могат промените в регламентацията на европейската синя карта, приети на ниво ЕС, да имат отражение за българския пазар на труда, е необходимо да бъдат изменени националните закони. Промените на ниво ЕС са в синхрон с политиката на Съюза за засилване влиянието на Европа в дигиталния свят и България не трябва да отстъпва от позицията си на страна с висококачествени ИТ и др. вид услуги.

Българските закони ще трябва да бъдат изменени и приведени в съответствие с одобрените от Европейската комисия и Европейския парламент изменения на чл. 5 от Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година за намаляване наполовина на минималния срок на сключването на трудов договор и размера на брутната работна заплата за  получаването на „Синя карта“.  Тези условия ще допринесат за по-широкия достъп на работници от други страни до пазара на труда у нас, при равни условия.

Чрез тези предстоящи законодателни промени в българското законодателство ще се създаде възможност за по-достъпна работна сила (чрез премахване изискването за 150% от СРЗ) и по този начин ще се подобрят условията за запълване на липсите от висококвалифицирани кадри. Надяваме се тенденцията в следващите години да е с позитивен тренд в ръста на „сините“ карти у нас, но това е свързано и с приемането на страната ни в Шенгенското пространство.

 

Приложение: Резултати от проведеното от БТПП проучване Т У К