Бизнесът ще получава нови мерки за подкрепа и в бъдеще

В началото на седмицата вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова се срещна с работодателски организации, като основна тема на разговорите бяха рекордно високите цени на електроенергията за бизнеса и съответните мерки, които държавата следва да предприеме за компенсация на производствата.

След срещата на брифинг Нинова изтъкна, че е привърженик на мораториума, тъй като той подпомага домакинствата, но влизането му в сила следва да е обвързано с компенсаторни мерки за българските фирми, ЕСО сектора, ВиК дружествата и останалите засегнати.

В момента обаче се работи по точната методика, по която ще бъдат давани въпросните компенсации. Представителите на работодателските организации предлагат те да бъдат в размер на 75% от разликата между прогнозната цена на тока, която за декември е 119 лева и пазарната такава.

Като мерки се дискутират продължаване на схемите в помощ на бизнеса 60:40 и 80:20  и съвместното подготвяне на идеи във връзка с приемането на бюджета за следващата година.

Като трета краткосрочна мярка бе очертана активната съвместна работа между държава и бизнес в разработването на държавния бюджета за следващата 2022 година, за да бъдат намерени възможно най-оптималните решения.

Нинова очерта и амбициите на ведомството си и в средносрочен план – реално намаляване на административната тежест за бизнеса не само на думи, а на дела, Ще се работи за обвързването и създаването на здрава връзка между образованието и бизнеса, осигуряването на квалифицирана работна ръка и облекчаване условията за финансиране на малките, средните и  микропредприятията чрез средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

На срещата председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов изрази становище, че минималната работна заплата е отражение на количеството и качеството на положения труд и следователно не може да бъде помощ за преживяване. Необходимо е да се защити качеството на положения труд, за да се получи и по-висока работна заплата. Затова в по-развитите пазарни икономики е въведено почасово заплащане на вложения труд.

За да имат траен характер отношенията по повод МРЗ е целесъобразно да бъде отразена в нашето законодателство Конвенция 131 на МОТ. В механизма за определяне  размера на МРЗ са залегнали поне 10 критерия, сред които е не само нивото на инфлация, минималният праг на бедност, но и най-важният показател за равнището на производителност на труда.  

Наложително е да бъде решен въпросът с отказа на банките в България относно откриването на сметки на чужденци, дори и при набирането на капитал за регистрация на фирма в България,  което би довело до стимулиране и на  инвестиционния процес у нас.

По отношение цената на тока, БТПП подкрепи създаването на процедура за поемането на част от разликата между прогнозната цена на КЕВР и достъпната на борсата по-висока цена на електроенергията.

Мерките и помощите за бизнеса не могат да имат безкрайно приложение и затова следва да се търси и намери устойчиво решение с дългосрочен хоризонт. От страна на фирмите следва да се сключват дългосрочни договори за доставки на електричество,съобразени съответно с производствените цени на тока в България, а не със спекулативните съгласно борсовите сделки.