АОБР срещу разпределението на евтиния азерски газ само за топлофикационните дружества

 

 

ДО
Г-Н НИКОЛА СТОЯНОВ
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА

Г-Н РОСЕН ХРИСТОВ
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

ДОЦ. Д-Р ИНЖ. ИВАН ИВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕВР

ОТНОСНО: Предложения за изменение на Наредба № 2 за регулиране на цените на природния газ 

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕВР,

С предвидените изменения на Наредба № 2 за регулиране на цените на природния газ се предвижда газът, закупуван от „Булгаргаз“ ЕАД на най-ниска цена, да бъде резервиран за потребителите на регулирани цени. Това е директна заявка за кръстосано субсидиране на пазара на природен газ. Такива действия ще повишат необосновано цената за индустрията.

Категорично се противопоставяме на подобна политика, особено във времена на енергийна криза и неосигурени доставки!

Изразените от Вас идеи противоречат на пазарната логика и на организацията на пазара на природен газ у нас поради следните причини:

1. Доставките по дългосрочния договор между „Булгаргаз“ ЕАД и AGSC.

Доставките по дългосрочния договор между „Булгаргаз“ ЕАД и AGSC се осъществяват въз основа на заявените годишни количества от всички потребители, включително индустрията. Това важеше и за заявените количества от ООО „Газпром експорт“, валидно е и за количествата, закупени от „Булгаргаз“ ЕАД от алтернативни доставчици, включително такива на втечнен природен газ (ВПГ).

Ценовата формула, по която „Булгаргаз“ ЕАД заплаща газа на AGSC, е валидна за цялото количество, доставяно по договора, а не само за количествата на потребителите с регулирани цени. Това е и причината „Булгаргаз“ ЕАД да включва в цялост тези количества при формирането на цената, която предлага за утвърждаване от страна на КЕВР. Бихме искали и да припомним, че това е и причината, поради която цената, определена в договорите за доставка на газ по „свободно договорени цени“ между „Булгаргаз“ ЕАД и промишлените предприятия, е цената, която общественият доставчик предлага за утвърждаване. Условията по договорите са такива, че доставната цена за индустрията зависи от процеса по ежемесечното утвърждаване на регулираните цени.

С оглед на това, разделното ценообразуване за крайните клиенти, в зависимост от това дали са на регулирани, или свободно договорени цени, на един и същи газ при съществуващите понастоящем условия, е недопустимо, тъй като създава привилегировани и непривилегировани потребители. Това директно противоречи на пазарната логика и конкурентното право на ЕС.

След въвеждането на IGB в търговска експлоатация, газът от Азърбайджан ще започне да постъпва в страната през първоначално договорената входна точка. Това ще доведе до осезаемо намаляване на цената на този газ. До този момент, само 1/3 от договорените с AGSC количества се ценообразуват по оригиналната ценова формула, което допринасяше за ръста в цените. До този момент индустрията плащаше скъпия газ, а когато се постига позитивен ценови ефект, той ще се преразпредели само на регулираните предприятия, а бизнесът ще плаща още по-скъп газ.

Индустрията не желае специално отношение. Индустрията желае справедливо отношение.

Бихме искали да отбележим и обстоятелството, че индустрията е редовен платец на своя доставчик. На този фон, най-големият потребител на природен газ по регулирани цени трупа огромни задължения към „Булгаргаз“ ЕАД (понастоящем – над 1 млрд. лв.), което в перспектива може да заплаши финансовата стабилност на „Булгаргаз“ ЕАД и БЕХ ЕАД, както и да постави под риск доставките на газ по дългосрочни договори за страната в случай на изпадане в невъзможност те да бъдат заплащани.

2. Кръстосаното субсидиране.

Многократно сме изразявали становището, че стремежът за осигуряване на достъпна енергия (електрическа, топлинна и природен газ) за бита е разбираем, но е крайно време социалната политика на държавата да спре да се осъществява през енергийната система. Справянето с енергийната бедност обаче преминава през целенасочени програми за социално подпомагане на нуждаещите се и реализиране на мащабни мерки за повишаване на разполагаемия доход на населението. Тази отговорност и функция на държавата не бива да се прехвърля на пазарните участници.

Българската индустрия дълги години субсидираше цените на електроенергията и топлоенергията за бита чрез цена „задължения към обществото“ на пазара на електрическа енергия. Сега се създават очаквания промишлеността да поеме тази роля и на пазара на природен газ, заплащайки по-високи цени, за сметка на изключването ѝ от достъп до източници на природен газ на конкурентни цени. Това идва на фона на няколкомесечна тежка за потребителите ситуация на пазара на електрическа енергия, изчерпани резерви и висока несигурност за базовата индустрия, подплатени от екстремни ценови равнища и рискове за снабдяването с природен газ.

Дългосрочните договори за доставка са договаряни на държавно равнище и следва ползите от тях да се разпределят равномерно измежду всички пазарни участници, а не да се създават привилегировани групи потребители.

Бихме искали да припомним, че и понастоящем „Булгаргаз“ ЕАД има възможността да продава на цена под регулираната, стига това да не води до кръстосано субсидиране. Това е уредено в чл. 6 от Наредба №2: „Енергийните предприятия могат да прилагат по-ниски от утвърдените от комисията цени, при условие че това не води до кръстосано субсидиране между отделните дейности, както и между групите клиенти.“

3. Цена „задължения към обществото“.

Към цената на природния газ се заплаща и добавка за задължения към обществото, чийто размер също се определя от КЕВР. Тези задължения произтичат основно от наличието на клиенти с неравномерно потребление в годишен разрез, които са най-вече топлофикационни дружества. Въпреки това, съгласно Наредба №2 тези разходи се заплащат солидарно от всички пазарни участници, включително и от индустрията, която е с равномерно потребление.

4. Модел на пазара на природен газ

Ако сега се осъществят намеренията за „разделяне“ на функциите на „Булгаргаз“ ЕАД (обществена доставка и „свободен“ пазар), това ще бъде поредната промяна на газовия пазар, извършена по средата на действащи дългосрочни договори и направена без предварително обсъждане със заинтересованите страни.

Нещо повече, това ще доведе до явна неравнопоставеност на икономически оператори от едни и същи индустрии, което е пазарна дискриминация и е явно нарушение на европейското конкурентно право. Това е така, тъй като някои индустриални предприятия се снабдяват от крайните снабдители, а техни конкуренти от същия отрасъл се снабдяват от „Булгаргаз“ ЕАД. Така част от икономическите оператори ще продължат да се възползват от регулираните цени.

Категорично се противопоставяме на изменението на пазарния модел, когато ЕК обмисля налагане на таван на цените. В момент на ценова нестабилност и явен риск за сигурността на доставките, такива действия биха довели до „изхвърляне“ на българската индустрия на спот пазара, което ще има изключително негативни последици върху цялото общество. На практика, за да се подпомогне определена категория потребители, се застрашава функционирането на значима част на българската икономика.

По отношение на топлофикационните предприятия, без да целим противопоставяне на категориите потребители, бихме искали да припомним, че се изплащат и премии за произведената от тях електрическа енергия.

Нещо повече, не чухме да се предлагат мерки за ограничаване на потреблението на природен газ от топлофикационните предприятия, а всички такива искания бяха насочени към индустрията. Така, най-големият консуматор на газ в страната остава встрани от тези процеси, които засягат всички потребители на газ в Европейския съюз.

С така предложените изменения, на пазара на газ в страната ще се създадат дефекти, подобни на пазара на електрическа енергия, където, за да се потискат цените за бита, се насочва електроенергия от АЕЦ „Козлодуй“ към регулирания пазар, намалявайки предлагането на свободния пазар и замествайки тази енергия с много по-скъпи източници. Същата ситуация ще бъде репликирана и на пазара на природен газ.

В резултат на това, всички индустриални предприятия, присъединени към газопреносната мрежа, ще бъдат директно или индиректно извадени на спот пазара (ще бъдат принудени да закупуват спотово от борсите или чрез спотово индексирани контракти от търговци). Това ще бъде пагубно за производствените предприятия, които, в крайна сметка, няма да могат да си плащат сметките.

С оглед на гореизложеното, категорично заявяваме, че всяка предпоставка за допълнително повишаване на цените на енергоносителите за базовата индустрия за сметка на „евтиното парно“ ще има всеобщ отрицателен ефект върху цялото стопанство на страната. Наред с електроенергията, природният газ е основен ценообразуващ фактор в черната и цветната металургия, азотно-торовата и химическата промишленост, циментопроизводството и стъклопроизводството. Тези отрасли имат съществен принос към търговския баланс и формирането на БВП на страната. Преработващата промишленост е и основен работодател в страната.

Поради характера на продуктите, произвеждани от базовата индустрия, повишаването на производствените им разходи води до множество отрицателни ефекти:

1. Генерира се инфлация, породена от поскъпването на строителните и опаковъчните материали, металите, торовете (които оказват влияние и върху цените на храните), машините, съоръженията и оборудването;
2. Вкарва предприятията в режим на минимизиране на разходите, който се изразява в прекратяване на инвестициите, намаляване на производството, намаляване на разходите, като неизбежно се стига до съкращаване на работни места;
3. Загуба на конкурентоспособност спрямо преки конкуренти в ЕС и в трети страни с по-ниски разходи за енергоносители. В този случай повишаването на цените на енергията, покачването на цените на продукцията, когато това е възможно, и намаляването на производствените мощности, води до загуба на дял на външните пазари. При някои производства тези ефекти се подсилват, поради това, че продуктите им се продават на световни борсови цени и нарасналите разходи не подлежат на прехвърляне в крайната цена. Това важи с особена сила за базовите метали и торовете. Така се оказва пряко отрицателно въздействие върху експорта на страната и платежния ѝ баланс. България е отворена икономика, в която много от производствата са експортно ориентирани и конкурентоспособността е от съществено значение за поддържане на икономическия ръст;
4. Повишаването на производствените разходи води до влошаване на инвестиционната среда, тъй като спира капиталовложенията в съществуващи и нови производства. В случаите, в които дадено предприятие е част от международна корпорация или група, може да се стигне до решение за затваряне и/или преместване на съответния нерентабилен производствен актив извън страната. По този начин страната търпи щети и от загуба на производствен потенциал.
5. Базовата индустрия е основополагаща за осигуряването на материалите, необходими за осъществяването на зелената сделка и нисковъглеродния преход на енергетиката и икономиката. Енергоинтензивните отрасли също са важна част от кръговата икономика – металургията и стъкларската промишленост, например, осигуряват огромна възможност за пълното рециклиране на метали и стъкло, торовите заводи оползотворяват сярната киселина, получена в металургията в резултат на очистването на газовете и т.н. Неконкурентоспособността на такива производства у нас може да доведе до изместването им и осъществяването на дейността им на места с по-ниски екологични стандарти. Това явление е известно като „изтичане на въглерод“.

Поради това, като индустриалци, настояваме да продължаваме да закупуваме природния си газ на достъпни цени, за да се запазят конкурентоспособността, работните места и експортният потенциал на националната икономика. Също така, Ви приканваме към диалог, какъвто сме имали досега на добро равнище, като Ви насърчаваме да обсъждате всички намерения за промяна на пазарния модел със заинтересованите страни.

В противен случай, неизбежно ще се стигне до масови протести във всички законови форми. 

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК
и председател на АОБР за 2022 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ