Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
По инициатива на Съвета на браншовите организации при БТПП бе проведено двудневно обучение по Програмата за „Здравословни и безопасни условия на труд“ с участие на браншови организации, членове на Съвета.
Събитието бе открито и ръководено от Гена Събева – председател на Съвета на БО при Палатата и на Асоциацията на интериорните дизайнери в България.
Н.с.I-ва степен инж. Митко Мирчев представи пред участниците темата „Държавна политика по здраве и безопасност при работа“. Лекторът накратко припомни основните приоритети на концепцията – Индустрия 4.0. Участниците бяха запознати с идеята за Цифровото десетилетие на Европа /т.нар. Цифров компас/ за периода 2021 - 2030 г., очертаващ ясни и конкретни цели по четирите основни точки по пътя за постигане на окончателната цел на ЕС за 2030 г. - Успешна цифрова трансформация.
Подробно бе разгледана темата за Изкуствения интелект, като част от реалния живот, а не научна фантастика. Подчертано бе, че изкуственият интелект (ИИ), интернетът на нещата (ИН) и роботиката ще създадат нови възможности и ползи за нашето общество. Разгледан бе въпросът за безопасността на Системите с изкуствен интелект, които следва да включват механизми за безопасност и сигурност от етапа на проектирането, за да се гарантира, че безопасността им е проверима на всеки етап и че е взета под внимание физическата и психическата безопасност на всички засегнати страни.
Лекторът подробно се спря на новата концепция – Индустрия 5.0 с трите основни елементи в нея: ориентираност към човека; устойчивост и издържливост. Представена бе и актуализираната Стратегическа рамка на ЕС за безопасност и здраве при работа за периода 2021-2027 г. Присъстващите бяха запознати и с разработените стандарти: ISO 45001:2018 Системи за управление на здравето и безопасността при работа. Изисквания с указания за прилагане; ISO/TS 10020:2022 Управление на промяната в организацията — Процеси; БДС ISO 45003:2021 Психологично здраве и безопасност на работното място. Указания за управление на психологичните рискове; БДС EN ISO 22301:2020 Системи за управление на непрекъснатостта на дейността; СД ISO/PAS 45005:2021 Общи указания за безопасна работа по време на пандемията от COVID-19
Председателят на БТПП Цветан Симеонов приветства участниците и ги запозна с изготвения доклад на заместник-министъра на икономиката и индустрията, съдържащ разработени мерки за справяне с повишените цени на горивата, природния газ и електроенергията. В доклада мерките са обособени в следните групи: Общи законодателни и административни мерки; Данъчни и акцизни мерки; Мерки по отношение на цените на електрическата енергия; Мерки по отношение цените на природния газ; Мерки по отношение цените на горивата. Бяха коментирани изразени позиции на БТПП и на други работодателски организации по предложените мерки, които предстои да бъдат внесени за разглеждане от МС като основа за разработване на Пътна карта за преодоляване на негативните ефекти от повишените цени на горивата, природния газ и електроенергията върху МСП и индустрията 2022 – 2025 г.
Интерес предизвика представената от Калин Маринов – заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейско финансиране и конкурентоспособност“ в Министерство на иновациите и растежа тема: „Мерки за насърчаване на иновациите и растежа на предприятията“. Представени бяха текущи мерки за подкрепа с цел избягване на празнина в осигуряването на публично финансиране на българските предприятия при преминаването към новия Програмен период.
По ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 бяха разгледани мерки: Подкрепа с безвъзмездни средства по процедура „Възстановяване на МСП чрез енергийна ефективност“; Финансови инструменти изпълнявани от Фонд мениджър на финансови инструменти в България ЕАД (ФМФИБ):
По Мандат ЈEREMIE (рециклирани средства от период 2007-2013) бяха разгледани Финансови инструменти, изпълнявани от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ).
Лекторът представи пред участниците Инструментите в подкрепа на иновациите и конкурентоспособността от 2022 г.:
Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027, ПКИП; Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация, 2021-2027 г., ПНИИДИТ; Програма за икономическа трансформация, ПВУ; Програма за развитие на индустриални зони и паркове AttractInvestBG, ПВУ; Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации, ПВУ.
Акцент бе поставен върху Програма за икономическа трансформация/НПВУ/ - ФИНАНСОВ РЕСУРС ОТ ЕС ПО ФОНДОВЕ, включаващ: на първо място РАСТЕЖ И ИНОВАЦИИ; на второ място ЗЕЛЕН ПРЕХОД И КРЪГОВА ИКОНОМИКА; на трето място ИНВЕСТИЦИИ В КЛИМАТИЧЕН НЕУТРАЛИТЕТ И ЦИФРОВА ТРАНСФОРМАЦИЯ
Лекторът се спря подробно върху процедурите за предоставяне на БФП, планирани за обявяване по ПИТ, техните особености, към кого са насочени средствата и др.
Напр: Процедура BG-RRP-3.005 „Решения в областта на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността в малките и средните предприятия” е Насочена към подпомагане на достъпа на микро-, малките и средните предприятия до информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и услуги за постигане на базовите нива на дигитализация (първо ниво „Компютризация“ и второ ниво „Свързаност“)
Процедура BG-RRP-3.005 „Решения в областта на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността в малките и средните предприятия” е насочена към Създаване на онлайн магазини, корпоративни уебсайтове, маркетинг в социални медии, включително управление на PPC (pay-per-click) реклама; Решения за оптимизиране на управленски, производствени и логистични процеси; Решения за киберсигурност.
Процедура BG-RRP-3.005 „Решения в областта на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността в малките и средните предприятия се отнася за МСП от всички сектори, с изключение на предприятията от сектор А „Селско, горско и рибно стопанство“, сектор В „Добивна промишленост“, сектор F „Строителство“, сектори „Образование“ и „Социална дейност“, „Дейности в областта на информационните технологии“ и „Информационни услуги“.
Презентацията премина при голям интерес, зададени бяха множество въпроси, на които лекторът отговори компетентно.
В рамките на обучението, презентация на тема „ESG стратегии и докладване – новите предизвикателства пред бизнеса“ изнесе Мариела Начева - мениджър проекти в ЕКОТИЙМ ООД, дружество с дългогодишен опит в прилагането на екологичните норми и опазването на околната среда.
Лекторът запозна участниците със значението на стандарта ESG, и какво стои зад съкращението: зад "E" (Environmental) стоят екологичните фактори, които засягат една компания, влиянието й върху климата и околната среда, природните ресурси и тяхното използване, както и рисковете, които измененията в климата представляват за състоянието на компанията; зад "S" (Social) стоят теми като безопасни условия на труд, възнаграждение, разнообразие, човешки права и др. Те отчитат, че предприятията имат пряко взаимодействие със служители, клиенти и други партньори, и социалните политики на компанията засягат и тях; зад "G" (Governance) стоят управленските теми, които засягат ръководството на всяко предприятие, начинът, по който се взимат решения, политиките за етични практики и нормативното съответствие със закона и отчитането към заинтересованите страни.
Очаква се поетапно въвеждане на нови изисквания за ESG отчитане в ЕС към съгласуваните до момента текстове, а именно: Регламентът за разкриване на устойчиви финанси (SFDR) (ЕС 2019/2088) за пренасочване на капиталовите потоци към устойчиви инвестиции чрез увеличаване на прозрачността от страна на участниците на финансовите пазари и консултантите относно рисковете за устойчивостта; Директива за докладване на корпоративната устойчивост (CSRD) - променя изискванията за отчетност на Директивата за нефинансово отчитане (NFRD) и изисква външен одит за ESG доклади; Регламентът за таксономията (ЕС 2020/852) - неотменна част от стратегията на ЕС за постигане на екологичните цели, която е поставена на централно място във всички основни политики през следващите години. С оглед на приемането им с регламент, установените критерии имат директен хоризонтален ефект, като се прилагат по отношение на всички лица на територията на ЕС и имат предимство пред националното право на държавите - членки. Регламентът за таксономията (ЕС 2020/852) установява изискване, съдържащо четири отделни критерия, които кумулативно трябва да са налице, за да се определи една икономическо дейност като екологично устойчива.
Принципът да не се вреди на основните цели е залегнал в Регламент (ЕС) 2021/241 за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, като спазването на този принцип е изискване за одобряване на проектите, предложени от държавите членки в рамките на техните Планове за възстановяване и устойчивост. Този принцип е включен и в документите за Рамковата научноизследователска програма „Хоризонт Европа“.
По темата се състоя се дискусия, на която бяха коментирани отделни казуси и примери от практиката.
По време на семинара бе представена кратка презентация по темата „Основания за издаване на сертификати за форсмажор».
В края на семинара браншови организации споделиха опит по създаване на стандарти за отделен отрасъл и множество трудности, които е трябвало да преодоляват за успешно реализиране на този процес.
При завършване на обучението участниците изразиха удовлетворение от представените теми и проведени дискусии и ги оцениха като много полезни за бъдещата им работа.