АОБР с призив към българския бизнес за туширане на цените и спиране на инфлацията

„Приветстваме решението на Народното събрание от 6 декември, с което се гарантират компенсациите за небитовите потребители на електроенергия през цялата 2023 г., тъй като е в интерес на конкурентоспособността на българската икономика и на всеки български граждани. Специално трябва да отбележим активната роля за това да се случи на вносителя Драгомир Стойнев. Специални благодарности на председателя и зам.-председателя на парламентарната Комисия по енергетика - Делян Добрев и Рамадан Аталай, и на парламентарните групи, които единодушно подкрепиха решението - ГЕРБ-СДС, БСП, ДПС и Възраждане, както и народните представители от другите парламентарни групи, които гласуваха „за“.“

Това каза председателят на Българската стопанска камара (БСК) и ротационен председател през 2022 г. на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) Добри Митрев по време на проведена днес (8 декември 2022 г.) пресконференция на АОБР.

Повод за пресконференцията е решението на Народното събрание (НС) от 6 декември 2022 г., с което беше актуализирано решението на НС от 8 ноември т.г. за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия. До прегласуване на текстовете се стигна след протест на работодателските организации, а в резултат на решението, през 2023 г. небитовите потребители на електрическа енергия ще получават компенсации в размер на 100 на сто за ползваната от тях електроенергия на цена на сегмента "ден напред" на "Българска независима енергийна борса" за съответния месец над прага от 200 лв. за мегаватчас (MWh). В момента компенсациите са за цената на тока, която е над 250 лв. за MWh.

Според Добри Митрев, това решение дава стабилност, предвидимост и по-ниска цена на ел.енергията за небитовите потребители. „Ние ще очакваме подобни решения да има и за доставките и цената на природния газ. Надяваме се в диалог да има и последващи стъпки, така че да успокоим цените на стоките“, каза още председателят на БСК. От името на АОБР той отправи призив към всички производители, търговци и вносители да калкулират в посока надолу тази промяна в цената на ел.енергията в цените на стоките и услугите, които предлаган, „защото всички сме в една лодка и заедно трябва да гребем в посока просперитета на държавата“.

Добри Митрев изрази и признателност към усилията на правителството за провеждането на тръжни процедури за природния газ, както и за успешното балансиране на цените на горивата.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев аргументира правилността на решението на Народното събрание с данни за цените на електроенергията в България и Европейския съюз. „Цената на ел.енергията до средата на миналата година беше 112 лв. за мегаватчас (в предишните години беше и по-ниска), т.е. това е нивото, от което тръгнахме, за да видим кои са главните причини за инфлацията днес. От юни 2021 г. до юни 2022 г. цената скочи на 225 лв., т.е. двойно. През настоящото полугодие (след юни 2022 г.) цената е 250 лв., а с новото решение на НС през цялата 2023 г. тя ще бъде 200 лв., което е с 20% намаление, като не се отчитат допълнителните такси“, обясни Васил Велев. Според него, забавянето на необходимите компенсации срещу високите енергийни цени е основната причина България да има по-висока инфлация от средната в ЕС. „Компенсациите не са подарък за бизнеса – това е връщане на част от заграбеното от предприятията“, подчерта председателят на АИКБ и припомни, че европейските малки и средни предприятия ползват електроенергия на цена от 201 лв. за мегаватчас, а цената за електроинтензивната индустрия в ЕС е 135 лв. „В България дори при цена от 200 лв. за мегаватчас електроинтензивната индустрия е в ситуация на неконкурентоспособност“, отбеляза Васил Велев и припомни, че битовите потребители в ЕС се снабдяват с ел.енергия на цена от 296 лв. за мегаватчас, а у нас – за 82 лв. „Пирамидата е обърната – навсякъде по света цената на дребно (за бита) е по-висока от тази на едро (за предприятията) – навсякъде, освен в България“, каза Васил Велев.

„Призоваваме бизнеса да направи усилия за задържане и връщане на цените, като използва това намаление на цената на ел.енергията и като търси и други резерви. Такива усилия трябва да направи цялото ни общество, за да се укроти инфлацията и да постигнем целта България да е в еврозоната от 1 януари 2024 г. Решението за това ще се взима през м. май и в месеците дотогава ние трябва да положим усилия да отговорим на критериите за инфлацията. Това ще спомогне и за по-нататъшна конвергенция на доходите и ускоряване на икономическия растеж“, подчерта председателят на АИКБ.

„Този път правим пресконференция за нещо добро – констатираме правилни стъпки на управляващите в посока към поддържане на по-добра икономическа среда“, отбеляза на свой ред председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов. Той призова Министерството на енергетиката и „Булгаргаз“ да се въздържат от прилагане на клаузите в договорите с крайните клиенти „вземи или плати“, тъй като очевидно фирмите не са в състояние да изтеглят всички заявени от тях количества. Според Цветан Симеонов, прилагането на тази клауза е оборима в съда, особено от фирмите, които успеят да докажат форсмажорни обстоятелства, но не е нужно да се стига до подобни процеси.

Според председателя на БТПП, основните притеснения на бизнеса за следващата година са свързани с недостига на работна ръка, цената на суровините, енергията и транспорта. „Част от проблемите парламентът е на път да ги реши, затова има основания за по-оптимистично настроение на българския бизнес“, смята Цветан Симеонов. Той припомни, че през последните години са правени множество проучвания относно нагласите у бизнеса за приемане на еврото и тези проучвания показват, че преобладаващата част от деловите среди одобряват присъединяването на България към Еврозоната, макар все още да са на лице и известни притеснения, свързани с потенциален ръст на цените, и др.

От името на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Ивайло Найденов (изпълнителен директор на БФИЕК) също се присъедини към изказаните благодарности към народните представители и отбеляза, че решението на НС дава предвидимост на бизнеса през 2023 г. да планира своите производства и да бъде конкурентоспособен в рамките на ЕС и извън него. Ивайло Найденов също подчерта, че компенсирането на бизнеса и на обществените потребители на ел. енергия по никакъв начин не натоварва бюджета. „Това са средства, които са платени и изработени от българския бизнес и част от тях се връщат обратно. Тази граница от 200 лв. възстановява конкурентоспособността и би подпомогнала постигането на целите за влизане в еврозоната, но и не застрашава функционирането на българската енергетика“, категоричен бе Ивайло Найденов.

В допълнение, извън темата на днешната пресконференция, председателят на АИКБ Васил Велев постави въпроса за планираното увеличение на максималния осигурителен доход на 4200 лв. Васил Велев припомни, че до 1 април т.г. МОД беше 3000 лв., след което беше увеличен на 3200 лв., а сега се иска увеличение до 4200 лв., т.е. на годишна база ръстът е 53%. „Това е напълно безумно, икономически необосновано, и то – в момент, когато компаниите вече са направили своите бизнес разчети. Това е мощен проинфлационен механизъм, който би се задействал. Това касае облагането на висококвалифицирания труд. Това предложение би довело до ограничаване на инвестициите във високотехнологичните сектори. Всички работодателски организации възразяват срещу този подход. Ние настояваме за автоматичен механизъм, който да обвързва максималния осигурителен доход със средния осигурителен доход (2,5 пъти)“, каза председателят на АИКБ.

Той постави и темата за грешния подход при прилагането на европейската Директива за адекватните минимални работни заплати (МРЗ). „Популизмът и предстоящите избори вероятно ще произведат грешното четене на Директивата, която уж повелявала МРЗ да бъде равна на половината от СРЗ, но няма такова изискване. Директивата изброява множество индикатори, които следва да бъдат отчетени. Но днес законът е приет на първо четене с почти единодушие. Това не е пътят към храма – увеличава се сивия сектор, увеличава се инфлацията, изравняват се възнагражденията на висококвалифицирания и нискоквалифицирания труд в редица географски области и икономически сектори, където СРЗ е малко над 1000 лв.“, категоричен бе Васил Велев. Думите му бяха подкрепени от Добри Митрев, който отбеляза, че има три области в България, в които средната работна заплата (СРЗ) е под 1200 лв., в други 6 области тя е под 1300 лв., а в 9 области е под 1400 лв. „Единствено в София СРЗ е приблизително 2400 лв. Това е като свинското със зеле – в София тази МРЗ би била поносима, но в страната не е така“, каза Добри Митрев.

В заключение, председателят на БСК и ротационен председател на АОБР Добри Митрев изрази удовлетворение от факта, че последната за годината пресконференция на АОБР е заредена с позитивизъм. Той пожела на следващия ротационен председател на АОБР - Цветан Симеонов (БТПП) всички пресконференции през 2023 г. да бъдат в тази позитивна посока. Добри Митрев благодари на медиите за обективното отразяване на посланията на АОБР, както и на работодателските организации за национално отговорната им работа през 2022 г. „Показахме, че макар и да сме конкуренти, в защита на икономиката и обществото можем да работим заедно“, каза Добри Митрев.

Изтеглете:

ОБРЪЩЕНИЕ НА АОБР КЪМ БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС

ПЪЛЕН ВИДЕОЗАПИС ОТ ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА

СНИМКИ