АОБР настоява за промени в КТ относно определянето на МРЗ

ДО:

АКАД. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ, 
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО:

Д-Р ИВАНКА ШАЛАПАТОВА,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И
СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: Предложение за изменение и допълнение на чл. 244, ал.2 на Кодекса на труда

 

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На 01 февруари 2023 г., Народното събрание на Република България прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (КТ), с който предвиди Министерският съвет да определя минималната работна заплата за страната ежегодно в срок до 1 септември на текущата година, „в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.“. Определената по този начин минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година (чл. 244 КТ).

Народното събрание използва сляпо Директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (Директивата) за налагане на едно напълно неадекватно решение, което е в противоречие със самата идея на европейския нормативен акт и международните конвенции ратифицирани от нашата страна.

Въпреки ясните текстове на Директивата и Конвенция 131 на МОТ, въпреки представени позиции и дискусиите, в които работодателските организации активно участваха, въпреки позицията на правителството, Народното събрание прие изменение в КТ, което заплашва стабилността на българската икономика. 

Припомняме, че Законът е обнародван в Държавен вестник бр. 14 от 10 февруари 2023 г. и нормата на чл. 244, ал. 2 ще започне да се прилага от 01.01.2024 г. 

Позицията на работодателските организации, изразени в Анализ на актуалното състояние на работните заплати в България – изводи и препоръки“ на Икономическия и социален съвет[1], становища в Националния съвет за тристранно сътрудничество, писмени становища до Народното събрание, беше изцяло неглижирана от Народното събрание. Не беше отчетен е факта, че по съвместно искане на социалните партньори в Министерството на труда и социалната политика се сформира работна група, с предмет на работа именно прилагане на Директивата. Сега тази работна група е изпаднала в патовата ситуация как точно да хармонизира членовете на директивата спрямо приетото законово изменение на КТ, което всъщност обезсмисля идеята изобщо на социалния диалог и договарянето във връзка с размера на МРЗ. Промяната за пореден път не беше съобразена и с обвързаните държавни администрации, за които отделно се прилагат   други закони.

Остава открит и въпросът за вече напредналите преговори по сключване на тристранно споразумение между държавата, национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите за определяне на МРЗ. 

Приетото от НС изменение на чл. 244, ал. 2 от КТ на практика подмени целите и духа на Директивата и международните стандарти в областта, подкопава и обезсмисля социалния диалог в областта на договарянето на минималната работна заплата и ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос.

Ние, в качеството ни на официално признати за представителни организации на работодателите в Република България и обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели, настояваме да се инициира спешно изменение на чл. 244, ал.2 от КТ.

Ние продължаваме остро да възразяваме срещу приетия на крак в последния работен ден на предходното Народно събрание текст на чл. 244 от КТ, който противоречи на изискванията на Директивата, поради следното:

(1) установената в КТ процедура за определяне и актуализиране на законоустановената минимална работна заплата за страната не се основава на национални критерии, отчитащи елементите, посочени в съображение (28) чл. 5, пар. 2 на Директивата; Не е отчетено и въздействието върху МСП, съобразно съображение 39, изискващо държавите-членки да избягват налагането на ненужни финансови ограничения, „особено, ако те пречат за създаването и развитието на МСП“. За да се постигне това, държавите членки се насърчават да оценят въздействието на своите мерки за транспониране върху МСП, за да гарантират, че те не са непропорционално засегнати.

(2) с приетия механизъм напълно се обезсмисля ролята на социалните партньори по смисъла на съображения (6), (26) чл. 7 на Директивата, а именно:

• избор и прилагане на критериите за определяне на равнището на законоустановената минимална работна заплата;
• избор и прилагане на ориентировъчните референтни стойности, посочени в член 5, параграф 4 на Директивата, за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати;
• актуализациите на законоустановените минимални работни заплати;

С приетия текст се определя резултатът от прилагане на потенциални социално-икономически критерии, което напълно обезсмисля тяхното обсъждане. Използва се само една от многото примерни референтни стойности, препоръчани от Директивата, при това - неправилно. Сравнява се минимална заплата с брутна средна заплата, а не нетна с нетна или брутна с брутна. Това за България е в най-голяма степен неадекватно, т.к. в страната ни още съществува остатък от плановата държавна икономика, административно въведени задължителни начисления за прослужено време, които в другите страни се определят с вътрешните политики за заплатите в предприятията, в съответствие с техните възможности.

Въпреки че социалните партньори от години настояват за създаването на механизъм, с който да се определя МРЗ, то този механизъм, не трябва да е в ущърб на социалния диалог и, съгласно ратифицираната от страната ни Международна конвенция на труда № 131 на Международната организация на труда задължително, трябва да е съобразен с критериите и принципите, заложени в нея. 

С оглед на гореизложеното, предлагаме изменение на чл. 244, ал. 2 на КТ, по начин, който:

1. да въведе дефиниция за МРЗ и нейните компоненти, с позоваване/препращане към механизма предвиден в Конвенция № 131 на МОТ
2. да не съдържа количествени параметри и
3. при определяне на критерии за адекватност да се сравняват брутни съотношения, като това включва сравняването на брутни величини.

В тази връзка се обръщаме към Вас, отново, с покана за организиране на среща възможно най-скоро с ръководителите на организациите - членове на АОБР, на която да бъде обсъдено нашето предложение за изменение на Кодекса на труда.

За организиране на среща и допълнителни въпроси, Вашият екип може да се свързва със секретариата на АОБР на тел.: 02 8117 494, 8117 400 или на e-mail: aobr_bcci@bcci.bg.

С УВАЖЕНИЕ,

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ
Председател на УС на БТПП
и председател на АОБР за 2023 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ