Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
Една от основните задачи на Министерството на икономиката и индустрията е улесняване на достъпа до пазара на труда на подготвени кадри. Първата тема, която приоритизираме на регулярните срещи с представители на бизнеса, е свързана с трудовата мобилност. Това заяви министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов по време на ежемесечната среща, която се провежда в министерството с представители на работодателските организации. На нея страните се обединиха около нуждата от екшън план за облекчаване на процедурите за трудова миграция.
В срещата участие взе и зам.-министър Ивайло Шотев. Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов и председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели /АОБР/ за 2023г., подчерта, че мерките за опростяване и ускоряване на режимите за внос на работна сила трябва да бъдат възможно най-бързо коригирани, защото недостигът на работна ръка във всички сектори, особено на квалифицирана такава, ограничава развитието на българската икономика и отлага плановете за разширяване на инвестициите както на българския, така и на чуждестранния бизнес. В срещата взеха участие още представители на АИКБ, БСК, КРИБ, ССИ, както и експерти от МВР, МТСП, дирекция „Миграция“ и др.
В дискусията с работодателските организации бе обсъден план от конкретни стъпки, които да гарантират достъпа на специалисти на българския пазар, включително съкращаване на времето за издаване на единно разрешително за пребиваване и работа.
По време на дискусията стана ясно, че в последните години дебатът за трудовата миграция протича в различни ведомства. Министърът се ангажира да бъде определен координатор на процеса, като изяви готовност това да бъде Министерството на икономиката и индустрията.
На срещата беше обсъдена и необходимостта от оптимизиране на сроковете за целия процес по стъпване на чужди работници на българския пазар и приоритизиране на конкретни профили, необходими на бизнеса. В момента, по данни на работодателите и институциите, срокът е между 4 и 6 месеца, а в Полша например е едва две седмици.
„Трябва да намерим начин да осигурим бизнеса и да му гарантираме предвидимост“, каза още министърът и призова да се прегледа чуждият опит.
Работодателските организации подкрепиха идеята за намаляване на сроковете за кандидатстване на чужди работници и за единна държавна политика по процеса.
Това са краткосрочните мерки, изтъкна министърът на икономиката, но съществената дискусия е справянето с демографския проблем, което ще изисква синхрон и общи усилия от различни ведомства, посочи той.
Следващата регулярна среща с представителите на работодателските организации ще бъде проведена още в първата половина на септември.