Споделени бяха ценни информации за опита на Хърватия във въвеждането на еврото

Опитът на България с валутния борд България ще допринесе страната ни да е сред най-дисциплинираните страни членки на еврозоната, каза Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата при откриването на конференцията "Въвеждане на еврото - рискове и предизвикателства. Опитът на Хърватия". Събитието се организира заедно с Българо-хърватския бизнес клуб и в сътроудничество с ръководителя на Службата по търговско-икономическите въпроси на България в Загреб Мирела Тасева. 

Анализите и проучванията на БТПП сочат, че повечето от страните приемат еврото успешно и не отчитат съществено покачване на инфлацията, каза още Симеонов. Той припомни случилото се при страните от втората вълна на разширяване на Икономическия и паричен съюз (ИПС), с Австрия, Ирландия и др. страни, при които има отчетен ръст на потребителските цени в годината преди фактическото членство, спадът им в годината на присъединяване и по-висока инфлация в годината след членството им в еврозоната. 

Страната ни трябва да направи прецизни анализи, макар въвеждането на еврото да не е сред най-важните фактори за по-висока инфлация. Бе описан опитът на съседните ни страни в предприсъединителния етап. 

БТПП подкрепя всички усилия в посока на присъединяване на България към ИПС, припомни Симеонов, защото от задълбочаването на интеграцията на страната със структурите на ЕС ще спечели както бизнесът, така и обществото. 

Конференцията протече с оживена  дискусия за рисковете и предизвикателствата, които очакват страната ни с приемането на еврото. 

Николай Павлов, заместник-министър на икономиката и индустрията посочи, че членството на България е сред най-значимите външнополитически приоритети на България, заедно с членството в Шенген и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).  Опитът на Хърватия за България в процеса на присъединяване към еврозоната е много ценен, добави още Павлов. Според него за страната ни е важно да е част от европейската интеграция, от общност, обединяваща над 340 милиона европейци от 20 държави, а оттам и - да бъдем сред факторите, които участват в процеса на вземане на решение. 

Потребителите, техните права и гарантирането им с присъединяването на България в еврозоната е приоритет за администрацията на Министерството на икономиката и индустрията, увери заместник-министър Николай Павлов. В проекта на Закона за въвеждане на еврото, посочи той, има разпоредби в тази посока, които са напълно задължителни за прилагане в преходния период по въвеждане на еврото в страната. Става дума за указания период за двойно обозначаване на цените в лева и в евро. По линия на защитата на потребителите, той спомена, че се предвижда кампания за проверка на цените в периода на въвеждане на еврото и в периода след това.  

При подготовката за присъединяването на България се търси балансът между интересите на бизнеса и на потребителите, допълни заместник-министърът.   

Методи Методиев, заместник министър на финансите заяви, че има всички предпоставки Законът за въвеждане на еврото да бъде разгледан и гласуван от Народното събрание до края на лятото. Той се подготвя през последната година и половина. За подготовката му е черпен опит от Хърватия.

По линия на инфлацията, заместник финансовия министър каза, че моделите на Министерството на финансите показват, че България ще покрие този критерий до края на годината. Последните данни за инфлацията потвърждават тенденцията за спад, но понижението още не е достатъчно, посочи Методиев. Той потвърди отново, че България може да поиска извънреден конвергентен доклад веднага щом е покрила всички номинални критерии за членство в еврозоната. Инфлацията към този момент е единственият от критериите, които страната не покрива. 

Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на ЕК в България обяви, че Европейската комисия (ЕК) си сътрудничи много близко с българските власти, за да подготви въвеждането на еврото в страната. Следващата критично важна стъпка е комуникационната стратегия и план за действие, който следва да вземе под внимание всички възможни рискове и предизвикателства около процеса. Чобанова обърна внимание и на страховете в обществото, повечето от които - неоснователни и които могат да бъдат преодолени.

Икономическият и паричен съюз е най-големият успех на европейската интеграция и символ на растящото ни политическо единство. Той е смесица от политически символизъм, от задълбочаваща се интеграция, включително и на задълбочаваща се икономическа взаимосвързаност. 

Като част от еврозоната България ще стане и член на една от най-значимите валути в света. Освен това страната ни "ще е на масата", на която се вземат решения както от европейската централна банка (ЕЦБ) за паричната политика, а гласът й ще се отчита при оформянето на икономическото бъдеще пред региона. 

Очакват се значителни ползи от членството в еврозоната за българския бизнес, произтичащи от отпадането на разходите по валутен обмен, на трансакционни разходи, ще има и достъп до капитали и външни инвестиции с достъпа до интегрирания финансов пазар. Ще отпадне и валутният риск, каза Чобанова. 

Представители на хърватски финансови институции направиха преглед на законодателната рамка в страната си при въвеждането на еврото по време на конференцията.

Мислав Бъркич, главен съветник в дирекцията за европейски въпроси в Националната банка на Хърватия, разказа, че преходният период за въвеждането на еврото при тях е бил 2 седмици, като за този срок хората са имали възможност да плащат в брой както в куни (националната валута до 1 януари 2023 г.), така и в евро. Безкешовите плащания вече не са били възможни в куни, тъй като от 1 януари всички банкови сметки са били превалутирани в евро. 

"Бизнесите трябваше да обменят куни в евро преди 1 януари, за да започнат да работят с евро от първия ден – в преходния период от две седмици те приемаха куни, но връщаха ресто в евро. Всички се справиха, само някои малки бизнеси не успяха и връщаха ресто и в куни, но след края на преходния период всичко влезе в релси", посочи Бъркич.

Иинфлацията в Хърватия през 2023 г. – годината, в която страната е влязла в еврозоната, е била 8,4 процента, докато в България и други страни тя е била повече, така че не може да се каже, че Хърватия е била в по-уязвима позиция по отношение на инфлацията. Без приемане на еврото инфлацията е щяла да бъде 8 или 8,2 процента, според Бъркич. Той очаква по-малко предизвикателства в това отношение за България, защото инфлацията в момента се е успокоила.

Проверките за неправомерно вдигане на цените след въвеждане на еврото също са били важни за Хърватия. Страната е провела кампания за етичен код, в която компаниите се ангажират да спазват определени правила и да не вдигат цените. Участващите компании са получили стикер, който да сложат на видно място, за да знаят клиентите, че търговците спазват етичния код и цените са коректно превалутирани. 

Според Бъркич някои от предимствата се проявят веднага след приемането на еврото, като например по отношение на външните дългове в евро. Освен това, с въвеждането на еврото страната става по-сигурна за търговските партньори,  а има и положителен ефект върху туризма.

Ана Блекич, представител на Националната агенция по приходите на Хърватия, разказа, че подготовката за въвеждането на еврото при тях е стартирала през 2021 г. Тя се е провела в 3 фази – в първата фаза е имало показване на сумите в двете валути в системата им, като еврото е било само информативно, втората фаза е започнала на 1 януари 2023 г., като са продължили да показват двете валути, но куната е била информативна. От 1 януари 2024 г. в системата им сумите са само в евро.

Блекич обясни, че плавното въвеждане на еврото е вървяло в две линии – от една страна Министерството на икономиката, което е трябвало да напътства бизнеса, а от друга Министерството на финансите, което е отговаряло за друга част от въпросите.

Според Горан Шараваня, главен икономист в Хърватската търговска камара, страната се е справила с предизвикателствата при въвеждането на еврото, защото е имала правилната координация между централната банка и министерствата. 

Шараваня подчерта, че за бизнес средата въвеждането на еврото е имало единствено положително влияние. В началото бизнесът имаше по-високи разходи заради обмяната на валутата, но сега има по-ниски такси, с което го компенсира, обясни Шараваня. Той допълни, че хърватската икономика е една от най-бързо растящите и една от причините за това е приемането на еврото. 

Аня Харамия, главен съдружник в адвокатска кантора Peterka & Partners, посочи, че голяма част от хърватските закони, в които са се споменавали куни, е трябвало да бъдат изменени. Тези закони са били разделени на две групи – някои е трябвало да бъдат преработени преди влизането на еврото, а други след това.

След въвеждането на еврото в Хърватия всички правни разпоредби са останали в сила, без нужда да се изменят – сумите в тях са били обменени в евро по действащия курс.

Харамия препоръча на компаниите да се запознаят добре с документацията за въвеждането на еврото възможно най-скоро и да започнат процес на хармонизация, след въвеждането на еврото да минат през всичките си сметки, за да се убедят, че са обменени коректно. За компаниите, които работят с пари в брой ежедневно, тя препоръча още да обменят по-голяма сума в евро, за да вървят операциите без проблем. Както и да обучат своите служители да изпълняват анекси и бъдещи договори само в евро. "Последният ми съвет е винаги да се обръщат към правна помощ, ако има нещо неясно", заключи Харамия.

Една от най-важните теми при въвеждането на еврото е консултирането на потребителите, каза Игнат Арсенов, представител на Комисията за защита на потребителите (КЗП), по време на конференцията. По думите му, въвеждането на еврото изисква значителни усилия за защита на потребителите, за да се осигури плавен преход от лев към евро и да се предотвратят потенциални злоупотреби на пазара.

Той отбеляза няколко ключови аспекта, първият от които е информацията и образованието. "Знаем, че информацията е най-важната част. Тя ще бъде предоставена чрез кампании с цел информиране на потребителите за предстоящите промени и целия процес", коментира Арсенов. Той уточни, че кампаниите им включват брошури, интернет страници, социални мрежи, но и традиционните медии като телевизия и радио.

Потребителите трябва да получават информация и за двете цени - в евро и лева, един месец след решението на съвета и 12 месеца след въвеждането на еврото. През първия месец от влизането на новата валута потребителите ще могат да плащат и в двете валути.

По думите му се предвиждат и мерки срещу инфлация и спекулации, които включват мониторинг на цените, най-вече на най-важните цени и услуги, като ще се дава информация на потребителите за ценовите промени и ще се публикуват доклади за тези промени.

Арсенов посочи, че друг аспект на тяхната работа ще бъдат регулациите и контролът. Обменният курс ще бъде фиксиран, така че те ще проверяват дали цените отговарят на него. Също така се предприемат мерки за засилване на регулаторните органи, за подкрепа на консултантските услуги.

На интернет страницата за еврото ще има специален опция за оплаквания на потребители, на които ще се реагира много бързо.

Арсенов допълни, че предвиждат и мерки за тренинг и информация както за търговци, така и за потребители.

Матей Накич от Загребското училище по икономика и управление посочи, че потребителят е ирационален на пазара, позовавайки се на изследване, според което хората в Хърватия са започнали да харчат повече пари след въвеждане на еврото, особено за евтини, ежедневни продукти, защото числото е по-малко в евро, отколкото в куни.