Важни разяснения за онези, които искат да се трудят и получават повече

Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда (КТ) максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично за навършилите пълнолетие работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по чл. 113, ал. 1, т. 2 от КТ могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. Писменото съгласие се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. Продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца, което означава, че писменото съгласие за работа повече от 48 часа може да се дава на всеки 4 месеца. Не се съдържа изискване за еднократност на периода, т.е. след изтичането му работникът или служителят може да даде съгласие за следващ период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд. Законът не предвижда прекъсване на съответния период, за който е дадено съгласието, с времето, през което работникът или служителят ползва законоустановен отпуск.

В този смисъл би следвало да се приеме, че е допустимо лице, което работи по основен трудов договор на 8 часа, да сключи допълнителен трудов договор при същия или друг работодател за 4 или 3 часа на ден, като на всеки 4 месеца служителят дава писмено съгласие за работа повече от 48 часа, при условие, че с работното време по допълнителния трудов договор не се нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка. От това следва, че когато един работник или служител работи по два трудови договора (основен и допълнителен) общата продължителност на работното му време по тях не може да надвишава 12 часа.