Международна среща, посветена на правната рамка за командироване на работници при транснационално предоставяне на услуги

Правилата за командироване, европейската и национална правна рамка за командировките, условията за преместване на работници в секторите селско  стопанство, социални грижи и строителство бяха сред основните теми, обсъдени от международни експерти по време на онлайн среща, в която участваха и представители на Българската търговско-промишлена палата.

Събитието бе във връзка с изпълнението на европейски проект „Информиране за правилата за командироване“ /Informing on the Rules of Posting - IOR/.

Проектът има за цел да се справи с предизвикателствата, свързани с прилагането на Директивите за командироване на работници в рамките на транснационалното предоставяне на услуги, като се фокусира върху информацията за  правилното прилагане на европейските правила за командироване на работници.

Експерти от организациите – партньори по проекта от Испания, Полша, Германия, Холандия, Чехия и България, се включиха в срещата и споделиха полезна информация и опит в тази област.

Анхел Лозано, представител на испанската Фондация „Антонио Бустаманте“, водещ партньор в изпълнението на проектните дейности, разясни, че резултатите от анализите на национално ниво ще бъдат обединени и представени в рамките на сайт на проекта, с практична и насочваща информация за работодатели, работници и обществото на тема командироване. Специално внимание ще бъде отделено на информацията за наемане на хора от други страни, както и на представители на групи със специални затруднения при достъпа до пазара на труда.

Габриела Димитрова, директор Международно сътрудничество и международни организации в БТПП, представи резултатите от анализа на българското законодателство, свързано с командироването в страната и в чужбина. Командироването на работници в ЕС се осъществява при съблюдаване на определени правила. Работодателят трябва да спазва заложените изисквания за временно изпращане на служители с цел предоставяне на услуги. Работодателят може и да изпрати служител в предприятие, което притежава в друга страна от ЕС. И в двата случая между него и командированото лице трябва да има трудово правоотношение.

Основополагащ документ на ниво ЕС е Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. Той задава задължителни правила за минимална защита, които трябва да се спазват в приемащата държава-членка от работодателите, командироващи работници и служители за временна работа на територията на тази държава-членка, където се предоставят услугите.

В българското законодателство са разработени значителен брой нормативни документи, които регламентират командировките:

• Кодекса на труда /чл. 121/
• Закон за насърчаване на заетостта
• Закон за чужденците в Република България
• Наредба за приложение за Закона за чужденците в Република България
• Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на европейския съюз и членовете на техните семейства 
• Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
• Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
• Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат
• Наредбата за командировките в страната.

Бяха разгледани и регламентите в специфични сектори като: Наредбата за условията и реда за изпращане в командировки на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги; условия за командироване на шофьори в международен автомобилен транспорт; Наредба за правоспособността на морските лица в Република България; Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и обслужващия персонал на кораба и корабособственика и др.

Анализът показва, че България е разработила богата нормативна база по темата и тя е съобразена с европейската. Съществуват много видими и безспорни източници на тази информация за работодатели и работници. Все пак, има нужда и от съдействие по отношение разбирането на тематиката за командироването – както от компаниите, така и от служителите. За това съществуват доста консултантски компании, които са активни в определени области, като например наемането на работна ръка от трети страни.

Съвременната динамика на пазара на труда все повече изправя работодателите пред хипотезата за наемане на работници от трети страни, т.е. граждани на държави извън Европейския съюз. Законът за чужденците в Република България и Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност регламентират условията и реда за достъп до българския пазар на труда на граждани на трети държави.

За целите на наемането на висококвалифицирани работници от трети страни е необходимо да се получи синя карта на ЕС за пребиваване и разрешение за работа от дирекция „Миграция“ на МВР. Разрешението се издава за срок до 4 години, а когато срокът на трудовия договор е по-кратък - за срока на договора, който се удължава с три месеца и може да бъде подновен. За да се получи разрешение от типа „Синя карта на ЕС“, трябва да бъдат изпълнени едновременно следните условия: брутното трудово възнаграждение, посочено в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, трябва да е най-малко 1,5 пъти по-високо от средното трудово възнаграждение в България според наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор; срокът на трудовия договор да не е по-кратък от 12 месеца.

Идентицифираните трудности при наемане на хора от трети страни, идентифицирани както в България, така и в другите държави, които са обхванати от проектните дейности, са свързани със: сложната документация, различни срокове и изисквания, които са взаимообвързани и при закъснение се налага повтаряне на процедурата, затруднения при получаване на работни визи, слаба езикова подготовка по съответния език на страната, където е работното място, за работниците от други държави и др.

Партньорите по проекта ще продължат своята работа с подготвяне на интернет сайт с информация за командироването и фокус върху целевите сектори.