Избягвайки компетентността на редовните държавни съдилища, двете страни поверяват спора на недържавен правораздавателен орган, към който изпитват доверие.
Страните участват в конституирането на решаващия орган чрез избора на арбитрите.
Разрешаването на спора става по опростена процедура, предварително известна и на двете страни. Те могат да я изменят и да я приспособяват към особеностите на спора.
Страните възлагат спора на арбитрите със специални познания, каквито не винаги притежават обикновените съдии.
Бързината е едно от големите предимства на арбитража. Производството е едноинстанционно. Делата приключват нормално в рамките на 9 месеца до една година.
Арбитражните решения са окончателни, подлежат на доброволно изпълнение и се отличават със стабилност, тъй като могат да бъдат атакувани само по исков ред и то на строго определени, малко на брой формални основания
Арбитражното производство е по-икономично. Събираната такса не е постоянен процент, а намалява с увеличаване цената на иска. Разходите за защита, вещи лица, преводачи и др. се правят само в една инстанция.
Арбитражното дело е непублично и конфиденциално, поради което арбитражът е в състояние да избегне влошаване на отношенията между страните.
За арбитража не важат ограниченията на международната подведомственост на държавните съдилища.
Изправната страна по договора може да избегне необходимостта, неудобството, разходите и неравенството да води дело срещу неизправната страна в чужбина.
Тъй като и двете страни доброволно са се подчинили на арбитража, по-голяма е вероятността те да запазят добрите си делови връзки.
Изпълненето на арбитражното решение в чужбина е обезпечено чрез Ню-Йоркската конвенция в много по-висока степен, отколкото изпълнението в чужбина на решенията на държавните съдилища.